Миналото е като изгледан филм, докато бъдещето е неразлистен роман, пълен с несигурност, мистерия и неочаквани обрати. Тази несигурност е особено силна при младите хора и тези на средна възраст, които са в разцвета на силите си и често избягват да погледнат към дните, в които ще се нуждаят от подкрепа. Тези, които се осмелят да го направят трябва да вдигнат поглед към света на парите и към навиците свързани с управлението им.
По дефиниция парите са средство за размяна. Това е така, но в условия на обществен договор, в който пенсията се осигурява от работещите днес (и това не е достатъчно), то парите са нещо повече от „аз ще отделям за баба ти и дядо ти, а ти ще ми даваш на мен когато му дойде времето“.
Защо да са нещо повече?! Аз няма да им робувам и искам и ще си живея живота! Защото демографската картина е толкова отчайваща, че не е възможно да разчитаме само на следващите поколения. Статистиката за населението на България е красноречива: 2001 г. – малко под 8 мил., 2011 г. – 7,36 мил., 2021г. – 6,5 мил. „Sad but true”, както пее една велика хеви метъл банда.
Щом тези след нас са все-по малко и възрастовата структура на населението не показва признаци на промяна, какво да правим? Ето ги най-често срещаните решения:
- Ще работя по-дълго. Продължаваме да разменяме сили и умения срещу пари и толкова сме свикнали с това, че не се замисляме до кога ще можем да го правим. До 70, 80, 95г.?
- Още един недвижим имот. Класика. Било то за да продажба в бъдеще на може би на по-висока цена или за пасивен доход под формата на дългосрочен наем или отдаване за краткосрочен престой, чрез някоя от известните платформи.
Това ли е всичко? Има начин да участваме в световната икономика, за да имаме активи за размяна в утрешния ден. Забелязахте ли, че казах активи, а не пари? Какво се случи с парите в брой (макар и съхранени някъде) в последните 5 години? „Данък“ инфлация „изяде“ ли поне 30% от тях? Или повече в зависимост от личната потребителска кошница. Т.е. обедняхме.
Като отбележа, че всичко написано тук е само с образователна цел и не препоръчва инвестиции, нито задържане или продажба на финансови инструменти ще кажа, че има начин. Има начин да подсигурим бъдещето си като разчитаме по-малко на тези след нас. Наричам го собствен пенсионен модел. Отказване от потребление днес за такова утре. Независимо дали ще го правим чрез пенсионни или управляващи дружества, чрез фондове търгувани на борсата (ETF) или подбирайки всичко сами – актив по актив, то това е единствения начин, който познавам за участие в бизнеса без да съм създател на собствен такъв.
Сигурно мнозина от вас си помислиха: Виж каква е статистиката за средната продължителност на живота? Няма никакъв смисъл да мисля за това. Та аз няма да доживея до пенсия, камо ли да формирам лични фондове. Ами ако доживея…
За скептиците на помощ идват биометричните таблици за смъртност : Ако навърша 65 г., вероятността да ги преживея е над 97%, а очакваната продължителност на бъдещия живот е 14г. Следващите два примера ще представя само в цифри: 75г. – 94% – 9г. ; 85г. – 85% – 4г. (със закръгления).
А средната продължителност на живота е 72г. Тази усреднена цифра е вярна, но неприложима за разумно планиране на бъдещето.
Така че, ако искаме да преодолеем страха от неизвестното и да се чувстваме по-сигурни, започваме планирането днес. Нашето бъдеще зависи от нас самите.
