Една странна и забавна теория на The Economist, която дава вярна, макар и опростена представа за жизнения стандарт в дадена страна и това дали една валута е подценена или надценена.
За да си обясним по-добре смисълът ѝ, трябва, макар и накратко, да изясним какво е паритет на покупателната способност:
Паритетът на покупателната способност (ППС) е показател, който измерва разликите в цените между отделните държави. Той показва колко струват същите стоки и услуги в различни страни, като служи за превръщане на номиналните (изписаните на етикетите) стойности в една обща условна валута наречена Стандарт на покупателната способност (СПС).
Да се върнем на сандвича и да разгледаме къде сме ние спрямо други държави.
Преди да направим това, нека си припомним, че фиксираният обменен курс на еврото спрямо лева е 1,95583. Стойност, която няма да бъде изменяна, и с която ще приемем еврото за национална валута.
Ще използвам данните от файловете на The Economist защото, ако сравнявам точно днешните цени и валутни курсове ще трябва доста държави и заведения за бързо хранене да обиколя 😊. Освен това индексът е обновен към месец Юли 2024, което е достатъчно скоро.
Как да четем данните?
Графиката представлява съпоставка на различните валути спрямо еврото в процентно (%) израженение. Ако вземем за пример уграския форинт (HUF) ще забележим, че същият е подценен с 33% спрямо еврото, докато българският лев (BGN) е подценен с едва 3%. Последното по собствени изчисления, защото от The Econosmist не са го сметнали. На противоположната посока е швейцарският франк (CHF), който е 22% надценен спрямо еврото.
По-надолу в статията ще разберете защо тези цифри макар и математически верни, трябва да бъдат подложени на критика.
Да вземем за пример България. Покупателната сила е 60% от тази на Еврозоната, а въпросният сандвич съвсем малко по-евтин: EUR 5.42 в България срещу EUR 5.60 за страните разплащащи в единна валута.
Това е най-смисленият аргумент на скептиците, които считат, че е рано да влезем в клуба. Може и така да е, но нашето общетсво много добре помни защо през 1997 г. въведохме валутния борд и застопорихме 1 BGN да е равен на 1 DEM. Да споменавам ли думата хиперинфлация… Готови ли сме да не приемем еврото, да откачим лева от валутния борд и да обезценим лева с толкова, че износът ни да стане атрактивен, разбирай евтин и по този начин да доближаваме останалите? Едва ли.
Как можем да използваме данните от индекса на Биг Мак?
Разбиране на стойността на дадена валута: Ако обмисляте инвестиции на чуждестранни пазари или просто се интересувате от валутни курсове, можете да добиете бърза представа за това как се оценяват различните валути в световен мащаб.
Сравнение на разходите за живот: Цената на един Биг Мак в различни държави може да ви даде ориентир за разходите за живот.
Ако планирате да се преместите в чужбина или да пътувате, индексът на Биг Мак може да послужи като приблизителен показател за това колко скъпо или евтино би било да живеете или да посетите определена страна.
Икономическо здраве: Индексът косвено отразява икономическото състояние на дадена страна. В държава, където Биг Мак е относително евтин, може да се наблюдава по-слаба икономика или подценена валута.
Обратно. По-високите цени на Биг Мак могат да са показател за по-силна икономика или просто за по-високи разходи на стоките и услугите, което не е новост за развитите пазари.
Ограничения
Важно е да се имат предвид ограниченията на този индекс. Той не отчита всички икономически фактори. Пренебрегнати са аспекти като местните разходи за труд, данъците, транспортните разходи и много други.
🍔Приятен апетит.
