Предполагам, че щом имате интерес към тази статия, то поне се замисляте за бъдещето. Наричат го с различни имена – пенсионно планиране, планиране за златните ни години (при все, че не съм напълно съгласен с тази формулировка), осигуряване на старините ни или достоен живот след определена възраст. Касае се за едно и също нещо – достатъчно пари към определено бъдеще време.
Тук няма да се спрем върху това колко е достатъчно. Въпрос е на отделен анализ и то за всеки му индивидуално. Предлагам да споменем, обаче, едни от най-честите грешки, когато вперим поглед напред. Подбрах десет:
- Подценяване на инфлацията.
Тази „модерна“ тема ще продължи да бушува в умовете ни още дълго време. Няма как да е друго яче по простата причина, че след огромните по своите мащаби количествени улеснения след световната финансова криза от 2008 г., впоследствие заради ковид пандемията и не на последно място светкавичното повишение на енергоносителите в следствие на руската инвазия в Украйна, цените достигнаха измерения невиждани от десетилетия. Например, годишната инфлация за септември 2022 г. спрямо същия месец на 2021г. е 18.7%. Убеден съм, че за значителна част от домакинствата е по-висока, най-малкото поради различните потребителски кошници на всеки от нас. Извод: замислете се, когато предвиждате темповете на инфлация в дългосрочен план и преглеждайте ситуацията най-малко веднъж годишно.
- Подценяване на продължителността на живота.
Риск от дълголетие. Как ви звучи? Нима всеки от нас не желае да живее по-дълго и по-добре?! И как така това е риск?! Определяме го като такъв, защото никой не желае да остане без пари. Особено тогава, когато няма възможност да полага допълнително труд и му трябват повече средства за лекарства и грижи. Да не говорим за ефекта от тежестта върху следващите поколения, ако не сме си предвидили нещата добре. Извод: Не гледайте средната продължителност на живота. Изобщо, не се доверявайте кой знае колко на средните величини. Те много рядко се отнасят за вас. Аз планирам за моите клиенти до 98 годишна възраст, защото вярвам, че рискът да останеш без пари, е по-голям от този да умреш с пари. И за поледното има лек, но е друг въпрос.
- Надценяване на приходите от направените инвестиции.
Планирате, събирате, инвестирате. Стигате до желаното число на 65-67. И след това какво? После можете да приберете парите под дюшека и да погледнете отново точка първа от написаното тук. При събрани 500 000 лв., правилото за 4-те процента сочи 20 000 лв. изтеглени през първото година от пенсионния живот. Извод: Не е толкова просто. Задължително е да гледате не само Вашето число, но и възможностите събраните средства да ви носят приходи и след това. Но спрямо вашите поносимост и търпимост към риск тогава, а не както ви се иска да бъде.
- Твърде много консерватизъм при инвестирането.
Всеки има конкретен рисков профил. Същият е препоръчително да бъде отчетен с валиден психометричен тест за поносимост към финансов риск. И това не е всичко. Този тест е в помощ за разговорите с доверен консултант, но не и панацея. Някои хора са твърде консервативни и за тях кешът е цар. Вярно, че по времето когато пиша тези редове това може и да е частично вярно. Извод: В дългосрочен план не е така. Инвестирането в акции исторически е по-доходоносно (и винаги по-рисково). И това не е препоръка към Вас за покупка или продажба на каквото и да било.
- Нереалистични очаквания.
Попадали ли сте на „реклами“ за бързо забогатяване? А на телефонни обаждания за доходност от 20%-30%-50% на година, но с призив да инвестирате веднага? Може би сте от щастливците, на които никой не е звъннал с такова „примамливо предложение“. Повярвахте ли на това, че можете да спечелите за една година 300% процента от търговия с криптовалути? Впрочем, някои го направиха, че и отгоре, но вярвам по-скоро са късметлии, отколкото невероятни специалисти в дебрите на блокчейн технологиите. Извод: Защо предприемачите, които залагат име, фирма, репутация, плащат данъци, поддържат работни места, внасят осигуровки се бият (разбирай трудят се) със зъби нокти за своите 20%-30% и то преди амортизация и данъци? Ако сте си отговорили на този въпрос знаете и за нереалистичните очаквания.
- Пренебрегваме разходите за здраве.
Казваме, че 70%-80% от последната ни заплата е мерило за първа пенсия. Да не забравяме, че отпадането на едни разходи (например заради по-ниски данъци и от изплатена ипотека) бива замествано от други. Извод: Плащанията за поддържане на здравето обикновено са процент равен на отпадналите разходи.
- Неразбиране на източниците на приходи.
Без да отчитаме притежаваните недвижимости обикновено разчитаме на: държавна пенсия, частна пенсия и спестявания. Знаем ли, че задължителната частна пенсия се формира от отчисления от общия размер на осигурителните вноски? Знаем ли, че когато се осигуряваме във втория пенсионен стълб автоматично намаляваме бъдещите приходи от държавна пенсия (първи стълб)? Знaeм ли какъв размер частна пенсия трябва да получим, за да компенсираме намаления размер на тази от държавата? Трбават ли ни толкова (ако имаме) недвижими имоти или можем да ги трансформираме в пари и инвестиции? Извод: Огледайте внимателно и разберете същността на бъдещите си източници на доходи.
- Разчитаме твърде много на пенсията от държавата.
Абсолютна справедливост тук не търсете. Едни разботят, за да плащат пенсиите на тези след тях, тези след тях за следващите и т.н. Многопластови са разсъжденията по темата. Най-тиражираното е, че разходно-покривната система няма да издържи и НОИ „ще фалира“, защото приходите от осигуровки са по-малко от изплащаните пенсии. Националният осигурителен институт не е фирма и няма да фалира. Други са темите, като: какъв е процента на изплащаните пенсии спрямо брутния вътрешен продукт на страната? Може ли България да си позволи да достигне поне средните за Европейския съюз стойности по този показател? Справедлив ли е коефициентът на намаление за осигуряващите се и във втория стълб? Трябва ли да отпадне максималния осигурителен доход, а от там и тавана на пенсията? Извод: Няма как да разчитате изцяло на държавната пенсия. Това е валидно особено за хора, които: не се осигуряват на реалните си доходи (надявам се да има все по-малко такива), както и тези, които получават възнаграждения (заплати, наем, ренти, дивиденти) над максималния осигурителен доход.
- Подценяване на разходите за недвижимости.
Някои считат своите недвижимости за своя крепост и това е правилно. В същото време забравят, че имотите искат поддръжка, а цената за нея се покачва с инфлацията. Само погледнете колко струваха ремонтите преди една-две години и днес. Имотите „искат“ данъци. Данъците също подлежат на актуализация, макар и с темпове по-бавни от инфлацията. Извод: Не гледайте на недвижимите имоти единствено като актив, а преценете и отчетете бъдещите разходи по тях. Даже да продадете, не забравяте да планирате цената на наема и всички съпътстващи разходи.
- Младите не инвестират.
Тук ще си позволя съвети от гледна точка на родител. Първо – порасналите деца да се „изнесат“ от вкъщи веднага щом могат и да се справят (почти) сами. Второ – вече самостоятелните хора да заделят поне 10% от приходите си за инвестиции (млади сте – можете)! Трето – четете! Но не какво пише във „фейса“, „инста“ и „тик-ток“, а в книгите написани от по-зрели от вас. От тези, които са анализирали минали събития в опит да правят изводи за бъдещето. Извод: родителите да насърчават децата си на самостоятелност и да им говорят малко повече за управление на финанси и за предпазване от наивни (финансови) грешки. С други думи, насърчете ги за повече и по-добра финансова грамотност.
