Странно е как завършването на календарната година е време за пожелания, обещания и заричания.
Колко пъти сте си казвали – „Този път вече ще или повече няма да…“. Всеки довършва сам своето изречение. Проблемът е, че съвсем малко от нас успяват да поддържат обещанието по-дълго от втората седмица на февруари. Цели 80% от начертаните планове пропадат точно тогава. С други думи – отказваме се.
И как няма да е така, щом най-често срещаните пожелания се повтарят всяка година:
- Ще спортувам повече
- Ще отслабна
- Ще бъда по-организиран
- Ще си намеря ново хоби или ще придобия ново умение
- Ще живея на пълни обороти
- Ще спестявам повече и ще харча разумно
- Ще откажа цигарите
- Ще прекарвам повече време със семейството, с приятелите
- Ще пътувам повече
- Ще чета повече
- И още, и още, и още…..
Ще ви разкажа една лична история. Отдавна избягах от този вид заклинания, присъщи само за 31-ви Декември. От опит установих, че ентусиазма угасва и идва ред на разочарованието и неудовлетвореността. Вместо това, все повече обръщам внимание на процеса и това ме поддържа мотивиран.
Един пример с най-баналното и първо по ред пожелание. Вместо „ще спортувам повече“, което в моя случай беше придружено с покупка на фитнес карта, нови маратонки, по-модерен часовник и прочее, просто започнах да се движа редовно. Това в никакъв случай не означава претоварване и прекален ентусиазъм. Точно както казва статистиката, малко след втория месец движението се превърна в автоматичен навик, който ми носи постоянно по-добро настроение, повече прилив на енергия, по-високи нива на съсредоточеност, по-добър сън и повече усмивки. И няма нужда да си го пожелавам, защото вече е постоянен факт.
И втори пример с още по-баналното присъщо за нашето презадоволено общество – ще отслабна. Вместо някакви ударни диети с чия, киноа и куркума 😊, които продукти търговците продават скъпо и прескъпо на такива като мен и правилно, започнах заедно с движението да се храня умерено. Нищо повече. След 1 година резултатът е налице – минус 15 килограма, а навиците се превърнаха в нещо обикновено. Втора природа, както казват.
Така и по втора точка не ми се налага да стискам палци и да се ентусиазирам всяка поредна година за едно и също. Вместо това отворих мислите си за неща, което наистина ме вълнуват.
По абсолютно същия начин подхождам по въпроса с личните си финанси. Реших, че погледа в бъдещето няма да е едно безкрайно очакване, а непрекъснат процес, където всяка година ще представлява нов надграждащ етап. И поради простата причина, че животът не е поредица от „и“-та, а е лабиринт от „или“-та, то избрах няколко опорни точки, които да свържа в последователната права наречена живот. За мен те са:
- Покрив над главата
- Образование на децата
- Работа по проекти, по които имам експертиза и в които има потенциал
- Редовно и по възможност на максимума внасяне на осигуровки
- Непрекъснато усъвършенстване в областите, които ме вълнуват и
- Максимално време със семейството
Опирайки се на тези основни стълбове, нямам никакъв проблем със следващите избори, които се налага да правя. С други думи всяко следващо „или“ става по-лесно, след като не мисля как да отслабна 😊 и процеса по поддържане на точки от 1 до 6 е константа и не подлежи на коментар.
В заключение, мога да отбележа, че независимо от това дали се налага да внасяме по-високи осигуровки като работници или като работодатели през новата 2024 г., въпреки постоянните неясноти за бъдещето, породени от фактори, върху които нямаме непосредствено влияние или лост за промяна, и въпреки центробежните сили, които винаги се стремят да ни изхвърлят от орбита, можем да съчетаем това, което трябва с това, което искаме.
А защо не, това което искаме, да бъде това, което трябва?
С пожелание за здраве, щастие, плодородие и много усмивки през 2024-та година!
И свързвайте точките така, че когато не остане място на празния лист да чувствате само удовлетвореност!
