Облигациите са финансов инструмент, който ви позволява да дадете пари назаем на правителство, община или компания и да получавате лихвени плащания в замяна. Облигациите често се смятат за по-малко рискови от акциите, но също така в общия случай предлагат по-ниска възвръщаемост. В тази статия ще разгледаме какво е облигация, какви видове има според техния издател и как да оценим риска и възвръщаемостта.
Какво представляват облигациите?
Договор между заемополучател и заемодател. Заемополучателят, наричан още емитент, обещава да плаща на заемодателя, наричан още инвеститор, фиксирана сума всяка година до падежа на облигацията. Датата на падежа е датата, на която емитентът изплаща главницата на облигацията на инвеститора. Размерът на главницата е номиналната стойност на облигацията, или колко е взел назаем емитентът.
Лихвеният процент на облигацията се нарича още купон. Обикновено той се изразява като процент от главницата. Например облигация с главница от 1000 евро и купонен лихвен процент от 5% плаща 50 евро лихва всяка година.
Цената на облигацията е сумата, която инвеститорът плаща, за да я купи на вторичния пазар. Вторичният пазар е мястото, където инвеститорите купуват и продават облигации след тяхното емитиране. Цената може да се колебае в зависимост от търсенето и предлагането на пазара, както и от други фактори, като например кредитния рейтинг емитента, текущите лихвени проценти и времето до падежа. Цената на облигацията обикновено се изразява като процент от нейната главница. Например, облигация с номинална стойност 1000 евро и цена 95% струва 950 евро.
Доходността на дадена облигация е годишната възвръщаемост, която инвеститорът получава от закупуването ѝ на текущата цена и от държането ѝ до падежа. Доходността на дадена облигация е обратно пропорционална на нейната цена. Когато цената на облигацията се повишава, нейната доходност се понижава и обратното.
Какви са различните видове облигации според техния емитент?
На пазара има много видове облигации, но най-познатите от тях са: държавни облигации и корпоративни облигации.
Държавните облигации се емитират от националните правителства за финансиране на техните разходи или дългови задължения. Държавните облигации обикновено се считат за по-сигурни от корпоративните, тъй като при тях рискът от неизпълнение е по-нисък. Рискът от неизпълнение е рискът емитентът да не успее да изплати навреме главницата или лихвата. Въпреки това държавните облигации могат да имат и различни качество в зависимост от икономическата и политическата стабилност на емитиращата държава. Например, облигациите на Министерството на финансите на САЩ, наред с тези на Германия (т.нар бундове) се считат за много сигурни и имат висок кредитен рейтинг, докато някои облигации на развиващите се пазари могат да имат по-нисък кредитен рейтинг и по-висок риск от неизпълнение.
Корпоративните облигации се емитират от компании с цел финансиране на бизнес плановете им. Корпоративните облигации имат и различни нива на кредитно качество в зависимост от финансовото им състояние и тяхната рентабилност.
Друг начин за класифициране на облигациите е според техния матуритет. Облигациите са краткосрочни, средносрочни или дългосрочни. Краткосрочните облигации са с падеж под една година, средносрочните – между една и 10 години, а дългосрочните – с падеж над 10 години. Дългосрочните облигации предлагат по-високи купонни проценти в сравнение с краткосрочните облигации, но те също така са с по-висока волатилност на цената и по-висок лихвен риск. Лихвеният риск е рискът цената на облигацията да спадне, когато лихвените проценти на пазара се повишат.
Какви са основните характеристики на облигациите?
Инвеститорите следва да се съобразят най-малко със:
- Купон: Купонният процент определя какъв лихвен доход получава инвеститорът щом притежава дадена облигация.
- Цена: Цената е стойността, която заплаща плаща инвеститорът, за да купи облигация на вторичния пазар.
- Доходност: Доходността определя колко печели инвеститорът от покупката на облигация на текущата й цена и от държането й до падежа.
- Падеж: Падежът определя колко време трябва да чака инвеститорът, за да получи главницата от емитента.
- Кредитно качество: Кредитното качество определя каква е вероятността емитентът да не изпълни задълженията си.
- Ликвидност: Ликвидността определя колко лесно е да се купи или продаде дадена облигация на пазара, без това да се отрази на нейната цена.
Как да разберете кога е подходящият момент за покупка и продажба на облигации?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като различните инвеститори могат да имат различни цели, предпочитания и толерантност към риска. Все пак някои общи фактори, които могат да повлияят на решението за покупка или продажба на облигации, са следните:
- Текущи и очаквани лихвени проценти: Лихвените проценти влияят върху цената и доходността на облигациите. Когато лихвените проценти се повишават, цените на облигациите падат, а доходността се увеличава. Когато лихвените проценти падат, цените на облигациите се повишават, а доходността пада. Следователно инвеститорите може да искат да купуват облигации, когато лихвените проценти са ниски или се очаква да паднат, и да продават облигации, когато лихвените проценти са високи или се очаква да се повишат.
- Икономически перспективи: Икономическите перспективи оказват влияние върху търсенето и предлагането на облигации. Когато икономиката е силна или се очаква да се подобри, инвеститорите могат да предпочетат по-рискови активи като акции и да продават облигации. Когато икономиката е слаба или се очаква да се влоши, инвеститорите могат да търсят по-сигурни активи като облигации и да купуват облигации.
- Пазарни нагласи: Пазарните нагласи влияят на настроението и доверието на инвеститорите. Когато инвеститорите са оптимистично настроени или бичи настроени, те може да са по-склонни да поемат рискове и да купуват облигации с по-висока възвръщаемост и по-ниско кредитно качество. Когато инвеститорите са песимистично настроени или мечи настроени, те може да са по-предпазливи и да продават облигации с по-ниска възвръщаемост и по-високо кредитно качество.
Защо облигациите се считат за по-ниско рискови от акциите?
- Облигациите осигуряват предвидими парични потоци: Облигациите плащат фиксирана сума на лихвата всяка година до падежа, а след това изплащат главницата. Акциите нямат това качество, тъй като дивидентите не са гарантирани и могат да варират в зависимост от приходите и политиката на компанията. Следователно облигациите осигуряват по-голяма сигурност и стабилност на доходите, отколкото акциите.
- Облигационерите са преди акционерите: В случай на несъстоятелност или ликвидация притежателите на облигации се изплащат преди притежателите на акции. Поради това рискът от неизпълнение на задълженията при облигациите е по-нисък от този при акциите.
Облигациите, като всеки финансов актив не са безрискова инвестиция. Те са носители на различни видове рискове, като лихвен риск, кредитен риск, ликвиден риск, инфлационен риск и реинвестиционен риск.
