Въпросът за равенството между мъжете и жените не е от вчера, нито ще приключи днес или утре. Темата е за професионалната и половата сегрегация. Ще ви изложа някои факти, като използвам данни от официални проучвания, общо за ЕС.
Ще има ли съюз на равенството?
Моля, да не се бърка с „равенството и братството“ в бившия СССР или в подчинените му страни. България, като част от ЕС е съпричастна със стратегия в тази област имаща за цел „да постигне равенство между половете в Европа, в която насилието и дискриминацията, основани на пола, както и структурното неравенство между жените и мъжете да останат в миналото.“
Без насилие и без стереотипи.
33% от жените в ЕС са били подлагани физическо или сексуално насилие. И доколкото конвенцията от Истанбул не среща разбиране у всички страни членки, то европейската комисия ще разшири обхвата на престъпленията свързани с насилие, основано на пола. С други думи – ще се случи чрез задължително за прилагане законодателство.
44% от европейците са на мнение, че най-важната роля на жената е свързана с грижи за дома и семейството, а на мъжа ролята е да печели пари, според 43%. Не съм сигурен дали тази статистика е доказателство за стереотипи, защото грижата за дома и семейството минава през физическа, духовна, обединяваща и финансова подкрепа. А кой какъв принос има е въпрос на баланс у нас и у вас.
Фактът е, че професионалната реализация за момичета и за момчета се възпитава и предполага още от детска възраст. Възможно е това да ограничава тяхното развитие, като съзнанието им се оформя по определени критерии. Тогава те най-вероятно не могат в бъдеще „да се сетят“, че тя може да стане машинен инженер, а той медицинска сестра (не съм чул някой да бъде наричан медицински брат).
С появата на изкуствения интелект нещата стават още по-сериози. Възможно е програмистите и всички участващи в процеса на обучението му да допринесат за задълбочаване на неравенствата. Само 22% от програмистите на изкуствен интелект (ИИ) са жени. Важността за равно участие на мъже и жени в обучението на тези сложни системи ще определи как те ще се държат в бъдеще. В случай, че ги научим приоритетно на мъжки или на женски разбирания, ще можем ли да очакваме отговори и решения извън днешните стереотипи?
Жените (логично) избягват тежките професии, а мъжете по-ниско платените.
10% от строителните работници са жени, а в селското стопанство и транспорта процентът е 25. Само 20% от работниците в социалната и здравната системи са мъже. Всеизвестен факт е, че заплащането в образованието, както и в медицинските услуги (извън лекарите) изостава от другите сфери. Едва напоследък учителите получиха по-адекватно възнаграждение и логично желанието за професионална реализация там се покачи.
Над 90% от инвестирания капитал в Европа се получава от основатели мъже. Аз лично познавам доста жени в България, които се занимават с инвестиционна дейност или работят във финансовия сектор и по общо мнение са изключително успешни. Погледнете висшия мениджмънт на банките и ще се убедите сами. Що се отнася до работа от тип „търгувам на Wall Street“ повечето са мъже.
22 са часовете отделяни от жените за домакински труд на седмица, срещу 9 от мъжете. На пръв поглед тази статискика изглежда фрапираща, но не съм убеден, че тук се взема под внимание процентът на мъже и жени домакини, които се грижат единствено за реда вкъщи, без да имат друго занятие.
Как мъжете и жените да участват еднакво?
Считам, че това няма да се случи скоро. Не от нежалние, а заради физическите характеристики на мъжа и жената. Вижда ми се напълно логично жените да участват приоритетно при отглеждането на децата, поне до определена възраст, защото никоя директива или закон не може, а и не бива, да изместят майчиния инстинкт. Мъжете са по-силния физически пол. Не можем да очакваме от жена да се справи по-добре като строителен работник, просто защото има по-слаба структура. Друг е въпросът, че с повишаването на автоматизацията на производствените процеси тези характеристики ще избледняват.
Необходимо е да се осигури възможност за равенство, а как ще се получи да е въпрос на личен избор. Балансът между професионалния и личния живот на трудещите се е един от начините за преодоляване на неравенствата. Законодателството все повече акцентира в тази посока, като дава парво и на мъжете да се откъснат по-дълго от работния процес, за да отглеждат децата си.
Заплащането сега и след оттегляне от активна дейност.
16% по-ниски заплати за жените 30% по-ниски пенсии, отново за нежния пол. Любопитно е да покажем къде се намира България в момента по отношение на заместващия доход в първата година на пенсиониране. У нас този процент е 34%-41% (т.е. на 1000 лв. заплата най-много 410 лв. пенсия). На едно ниво сме с Румъния и Хърватска, а заедно с тях и в дъното на тази не весела класация (вж. справката от Eurostat по-долу).
По-ниските пенсии на жените се определят от факта, че те работят по-малко години, за по-малко пари. Причините са различни – отглеждане на дете, след това по-трудно включване на пазара на труда, възможна дискриминация в заплащането за една и съща позиция и не на последно място-законодателството, което предвижда различни стаж и възраст за пенсиониране при мъже и жени. Не така ще бъде за тези, които приключват кариерата си в и от година 2037. Там равенството е постигнато по отношение възраст – 65г. за двата пола. След края на 2037г. законодателят е предвидил, че „възрастта по ал. 1 (право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота. Честито на печелившите!
Как да си осигурим адекватен стандарт навреме?
Ранното пенсиониране вече е мираж, а сякаш улисани в ежедневието все отлагаме важните решения за утре. Нима 30%-40% заместващ доход ще е достатъчен? Нима всеки ще иска (или ще може) да работи след 65 и нататък? Няколко варианта, който могат да са от полза:
- Стартиране и развитие на собствен бизнес, който да бъде развит, а после предаден или продаден навреме;
- Преосмисляне на потребностите и разчупване на стандартите за „пенсиониране“, или т.нар. Financial Independence, Retire Early (FIRE). Движение, за което ще разкажа в друга публикация. То се уповава на екстремно спестяване, над общо определените норми, с което да можете да спрете работа доста млади. В някои случай е свързано и с намаляване на очакванията за разходи и промяна на философията за стандартния живот в големия град.
- Работа след пенсионна възраст за допълване на необходимия или желания доход.
- Също като нашите пра-баби и пра-дядовци – повече деца, а от там и повече шанс те да помагат.
- Финансов план, който да ви покаже къде сте, да посочите къде искате да бъдете и да определите как да постигнете желаните резултати.
